Статия

В дискусията за въвеждането на „един учебник“ често се повтаря аргументът, че многото учебници обърквали децата. Това е мит, който не отговаря на начина, по който действително работи училището.

Всеки ученик и сега учи по един учебник.
Въпросът е дали учителят трябва да има право да избере кой учебник е най-подходящ за неговите ученици.

По всеки предмет ученикът използва учебника, избран за неговата паралелка или училище. Детето не получава три различни учебника, между които само да избира, нито е принудено да сравнява различни версии на учебното съдържание.

Наличието на няколко одобрени учебника може да постави учителя пред необходимостта да прецени кой от тях е най-подходящ за конкретните ученици. Но това е професионална задача на учителя, а не объркване за детето.

Учебното съдържание и сега е централизирано

Българското образование работи в силно централизирана нормативна рамка. По съответния предмет и клас има една държавно утвърдена учебна програма с предварително определени теми, очаквани резултати, основни понятия и компетентности.

Всички одобрени учебници са длъжни да следват тази програма. Те не предлагат различни образователни светове и не преподават на децата различна история, математика или биология.

Особено при т.нар. уроци за нови знания съдържателната рамка е практически една и съща. Темите, основните понятия и очакваните резултати са зададени предварително. Самото наименование на урочните единици е едно и също във всеки един от 3-те учебника. 

По какво всъщност се различават учебниците?

Разликите между одобрените учебници са преди всичко методически:

• езикът и стилът, с които е обяснено съдържанието;
• подборът на примери, източници и илюстрации;
• въпросите и задачите към учениците;
• начините за формиране на практически умения;
• наличието на лабораторни, изследователски и проектно ориентирани дейности;
• възможностите за работа с ученици с различно темпо, интереси и начин на учене.

Именно тези различия позволяват на учителя да избере не „какво“ да преподава — то вече е определено от държавата, — а „как“ да го преподава най-добре на конкретните деца.

Единственият учебник не премахва объркването. Той премахва избора.

Може ли един учебник да бъде подходящ за всички?

Истинският въпрос не е дали детето трябва да учи по един или по много учебници. То и сега учи по един. Въпросът е дали всички деца в страната трябва да бъдат обучавани чрез един и същ методически модел, един и същ език, едни и същи задачи и еднакъв визуален подход.

Ако системата премахне избора на учителя, тя поема и цялата отговорност един-единствен учебник да бъде подходящ едновременно:

• за голямото градско и за малкото селско училище;
• за силната и за затрудняващата се паралелка;
• за ученици с различен житейски опит и езикова подготовка;
• за деца с различни интереси и образователни потребности.

Такъв универсален учебник трудно може да съществува.

Кой е важният разговор?

По-смисленият разговор е друг: достатъчно качествени ли са одобрените учебници, ясни и публични ли са критериите за оценяването им и получават ли учителите необходимата професионална подкрепа, за да направят информиран избор?

Автор: Цветан Цветански
историк и автор на учебници по история за 5. и 6. клас