блог запис

В края на януари 2026 г. Министерството на образованието и науката (МОН) публикува за обществено обсъждане „Визия за въвеждане и използване на изкуствения интелект (ИИ) в българското училищно образование“. Документът е първи опит за национална стратегия, която да ориентира ученици и учители във време, когато генеративните ИИ модели достигат масова употреба. Визията цели осмислено, поетапно и възрастово съобразено интегриране на ИИ, така че той да служи като подкрепящ, а не заместващ инструмент. За да бъде този документ превърнат в работеща национална политика, е важно той да бъде допълнен с конкретни мерки, ясни регулаторни рамки и дългосрочна подкрепа.

Визията на МОН представлява важна стъпка към въвеждане на изкуствения интелект в българското училищно образование. Тя поставя силен акцент върху баланса между човешкия и изкуствения интелект, етичната употреба и поетапното въвеждане. През 2026 г. МОН предложи конкретни промени в учебните програми, които интегрират ИИ във всички предмети и насърчават критическото сравняване между човешки и алгоритмични решения. За да се превърне визията в работеща национална политика, документът трябва да бъде допълнен с конкретна пътна карта, ясна правна и етична рамка, системни инвестиции в инфраструктура, обширна подготовка на учители, механизми за равнопоставен достъп, програма за научни изследвания и постоянна актуализация. Съобразяването с европейските и световните рамки – като препоръките на UNESCO за регулиране на генеративния ИИ, етичните насоки на ЕС и инициативата AILit за ИИ грамотност – ще помогне България да изгради хуманно, прозрачно и устойчиво образование, което подготвя учениците за предизвикателствата и възможностите на дигиталното бъдеще.

Силни страни, зад които Център за образователни инициативи стои

• Документът подчертава необходимостта от балансиран подход, при който учителят остава водеща фигура и ИИ допълва, а не замества педагогическата работа.
• Визията включва предупреждения за халюцинации, предразсъдъци и защита на личните данни.
• Обръща внимание на етичните аспекти и на поетапното възрастово въвеждане, като в началните класове се избягва прекалена зависимост от технологии.
• Предвижда обучителни програми за учители и развитие на цифрови и социално‑емоционални умения като част от ИИ грамотността.

Теми, които се нуждаят от детайлизиране на конкретните мерки

1. Правна рамка и защита на данните. Визията споменава нуждата от защита на личните данни, но не предлага конкретни регулаторни мерки. Докладът на UNESCO за генеративния ИИ препоръчва правителствата да приемат или адаптират общо законодателство за защита на данните и да го прилагат стриктно. България трябва да съобрази визията си с GDPR, бъдещия AI Act на ЕС и да разработи специфични правила за възрастови ограничения и за използване на лични данни в училище.
2. Национална рамка за управление на ИИ. Липсват ясни механизми за координация между министерства, учители, родители и индустрия. Световната банка препоръчва създаването на междуведомствена Национална работна група, която да разработи пътна карта, ключови показатели за ефективност и регулаторна и етична харта. Този орган трябва да гарантира, че препоръчителните насоки се превръщат в задължителна политика и да наблюдава спазването им.
3. Цифрова инфраструктура и достъп. Визията почти не засяга инфраструктурата. Оценката на Световната банка подчертава, че устойчиво финансиране, универсална свързаност и централизирани ресурси за ИИ са ключови за равнопоставено внедряване. МОН трябва да планира бюджетни линии за обновяване на устройства, стабилна интернет връзка и достъп до модерни ИИ услуги дори в отдалечените райони.
4. Подготовка и подкрепа на учителите. Документът обобщава необходимостта от обучение, но не съдържа подробна програма. Световната банка препоръчва комплексна национална програма за професионално развитие, която включва гъвкави онлайн курсове, летни академии и интегриране на ИИ в университетската подготовка. Необходимо е също изграждане на общност от учители‑„шампиони“ и обмен на добри практики.
5. Инклузивност и справедлив достъп. Проучване на „Образование без раници“ показва, че 72 % от българските учители не използват редовно ИИ и че има цифрова пропаст между големите градове и селата. Световната банка препоръчва инициатива „ИИ за всички“ с мерки за преодоляване на цифровото разделение, разработване на достъпни инструменти и ангажиране на родителите и местните общности. Визията трябва да предвиди специални програми за училища с ниска свързаност и за ученици със специални образователни потребности.
   Ново проучване от януари 2026 г. показва, че 50 % от учителите са използвали ИИ поне веднъж, а над 70 % знаят как да го използват. Експертите обаче предупреждават, че преподавателите все още разчитат на ИИ предимно за генериране на текстове и че липсата на структурирани обучения води до еднотипни резултати и когнитивна леност. Затова са необходими по‑структурирани и сертифицирани програми за учители, които да отговарят на различните нива на компетентност и да избягват професионално обедняване.
6. Изследвания и иновации. В документa липсва план за научно сътрудничество и оценка на ефектите. Световната банка препоръчва изграждане на екосистема за изследвания, в която училища, университети и технологични компании разработват и оценяват ИИ инструменти. Такава екосистема ще осигури постоянен цикъл на създаване на знания и ще свърже България с европейските инициативи.
7. Практическо интегриране в учебните предмети. Визията предлага общи насоки за използването на ИИ, но първоначално не описва конкретни задачи за отделните предмети. Подготвените през 2026 г. проекти за учебни програми адресират този пропуск, като предвиждат проверки на фактологичната коректност на текстовете, генерирани от ИИ по български език, анализ на логическата коректност по математика и използване на ИИ за събиране и представяне на географски данни. За да бъде визията реално приложима, тези примери трябва да се систематизират в методически ръководства и да се внедрят устойчиво във всички предмети.
8. AI грамотност и създаване с ИИ. Визията се фокусира повече върху употребата на ИИ като помощник, но по-малко върху разбиране на основите и създаването на ИИ. Международната рамка AILit дефинира ИИ грамотността като комбинация от технически знания, устойчиви умения и бъдещи нагласи, която позволява на учащите да се ангажират, да създават, да управляват и да проектират ИИ, като критично оценяват ползите и рисковете. Визията следва да включи учебни модули по машинно обучение, данни, етики, както и инструменти за програмиране на прости модели, за да подготви учениците не само за използване, но и за създаване на технологии.
9. Етични и правни въпроси. Документът споменава рисковете, но не предлага конкретни политики за прозрачност, справедливост, отчетност и екологични аспекти. UNESCO препоръчва стъпки като изграждане на регулаторни и етични рамки, промяна на закона за авторските права за ИИ‑генерираните материали и обучение за дългосрочните последици от ИИ. Визията трябва да препоръча механизми за етичен надзор и процедури за оценка на алгоритмични предразсъдъци.
10. Психично здраве и дигитално благополучие. Визията отбелязва, че ИИ може да създава емоционална привързаност, но липсват конкретни мерки. Международни експерти предупреждават, че чатботове‑компаньони могат да доведат до повишена самота и намалено социално взаимодействие. Препоръчва се включване на курсове по дигитално благополучие, обучение на ученици и родители да разпознават рисковете от подобни привързаности и насърчаване на развитие на социални умения, състрадание и устойчивост.
11. Методи за оценяване и автономия на учениците. Документът не засяга как ИИ ще влияе на оценяването и академичната честност. Необходимо е разработване на правила за използване на ИИ при домашни работи и изпити, както и методи за валидиране на знания и умения без прекомерна зависимост от автоматизирани системи.

Предложения за подобряване на визията и превръщането ѝ в работеща национална политика

• Разработване на национална рамка и план за действие.
  • Национална пътна карта. В съответствие с препоръките на Световната банка МОН трябва да разработи конкретен план за действие с времеви етапи, индикатори за ефективност и бюджет за внедряване на ИИ във всички нива на образование.
  • Междуведомствена работна група. Да се създаде постоянен координативен орган с участието на МОН, Министерството на транспорта и съобщенията, Комисията за защита на личните данни, академични експерти, индустрията и гражданския сектор, който да разработва стандарти, да проверява ИИ инструменти и да съгласува националната политика.
• Регулаторни стандарти и етична рамка.
  • Съобразяване с GDPR и AI Act. Във визията да бъдат включени изисквания за защита на данните, прозрачност и отчетност при използване на ИИ. Регулаторната рамка трябва да предвижда задължителни проверки на доставчиците на ИИ, възрастови ограничения, регистър на използваните модели и обучение за защита на личните данни.
  • Обновяване на законодателството. Да се актуализира Законът за училищното образование с раздел за етика на ИИ, алгоритмична справедливост, права на интелектуална собственост и санкции при неправилна употреба.
  • Етична харта за училища. Всеки образователен институт трябва да приема вътрешна харта за етично използване на ИИ, разработена в сътрудничество с родителски и ученически съвети.
• Инвестиции в инфраструктура и достъп.
  • Дългосрочен фонд за техника и свързаност. Да се осигурят 4–5‑годишни цикли на обновяване на устройствата за ученици и учители и гарантирана гигабитова интернет връзка във всички училища, включително в селските райони.
  • Централизиран достъп до ИИ услуги. МОН трябва да сключи рамкови договори за платформи за превод, речево разпознаване и анализ на учебни данни, които да бъдат използвани от всички училища.
  • Програми за дигитално включване. Да се разширят инициативите за предоставяне на устройства и свързаност на ученици от социално слаби семейства и малцинствени групи.
• Системна подготовка на учители и администратори.
  • Професионално развитие през цялата кариера. Да се създаде гъвкава национална програма, която включва онлайн обучения, летни академии, семинари и достъп до централен портал с урочни планове и ръководства.
  • Интегриране в университетските програми. Факултетите по педагогика да включат курсове по основи на ИИ, машинно обучение, етика и правни въпроси, за да подготвят бъдещите учители.
  • Общност от практици. Да се идентифицират „шампиони“ по ИИ в регионите, които да споделят добри практики и да подкрепят колегите си.
• Подкрепа за учениците и развитието на AI грамотност.
  • Интеграция на компютърно моделиране и машинно обучение. В учебните програми от V до XII клас да се включат елементи по машинно обучение, анализ на данни, програмиране и създаване на прости модели, така че учениците да бъдат не само потребители, но и създатели на технологии.
  • Умения за критична и етична употреба. Да се разработят ресурси за оценяване на надеждността на ИИ резултатите, за разпознаване на халюцинации и предразсъдъци, за етични дилеми и за защита на личните данни.
  • Дигитално благополучие. В програмите за гражданско образование и психология да се включат теми за психично здраве, управление на времето пред екран, емоционално въздействие на ИИ‑асистенти и важността на човешките взаимоотношения.
• Инициативи за справедлив достъп.
  • Преодоляване на цифровото разделение. Да се създадат програми за предоставяне на устройства и свързаност на отдалечените и уязвими общности, както и системи за мониторинг на използването, за да се насочват ресурси там, където са най‑необходими.
  • Достъпни инструменти. Държавата да стимулира разработването на приложения с изкуствен интелект на български език и с функции за ученици с увреждания.
  • Ангажиране на общността. Организиране на обучения за родители и общности чрез библиотеки, читалища и младежки центрове; включване на родителски и ученически съвети в създаването на училищни политики.
• Научни изследвания и иновации.
  • Екосистема за изследвания. Създаване на структура, която да обединява училища, университети и индустрия за разработване и тестване на ИИ инструменти.
  • Пилотни проекти. Да се стартират пилотни класове и училища, в които новите инструменти и методи се изпитват и оценяват преди масово въвеждане. Резултатите трябва да се използват за актуализация на политики и програми.
  • Участие в европейски програми. Да се използват възможностите на „Еразъм+“, „Цифрова Европа“ и други европейски инициативи за финансиране и обмяна на опит.
• Оценяване и академична честност.
  • Правила за използване на ИИ в писмени работи и изпити. Да се разработят критерии кога и как ИИ може да се използва за домашни работи, и как да се удостоверява оригиналност и разбиране.
  • Интегрирана система за оценяване. Съчетаване на традиционни форми на изпитване с проектни дейности и оценка на процеса на учене, което намалява зависимостта от автоматично генерирано съдържание.
• Продължаваща актуализация.
  • Динамични програми и ресорни екипи. Технологиите се развиват бързо. Визията трябва да предвиди механизми за периодична актуализация на учебните програми, квалификациите и етичните стандарти.